Протеиново брауни

Здраейте! Днес ще ви говоря пак за брауни. И за фитнес.

Историята с моята любов към фитнеса е от около две години. Мой колега ме зариби ако мога така да се изразя. Преди това кракът ми не беше стъпвал в зала. Много ме беше срам да си помисля, че ще се “чекна” пред хората. И си казвах: “Ама той фитнеса е за яки мацки, не за такива като мен.”
Е, не било така.

Тази година април месец имах сериозна контузия. Бях на инжекции и прочие неприятни екстри. От години имам болки в кръста, но винаги съм ги приемала като нещо…, което просто си имам. Никога не бях ходила на лекар за това. Но след като в една зала благодарение на вещ треньор се довърших… нямах избор. И така освен екстрата от претренирането разбрах, че имам дископатия. Един от носещите ми прешлени е попремазан ако мога така да кажа. Много се стресирах от факта макар да подозирах, че на нещо подобно ще се дължат всекидневните ми дългогодишни болки. И колкото и да съм си мислила, че това може да е причината… човек като го чуе вече и го види с очите си на снимка… Друго е. Някак по-неприятно като чувство.
Помислих си, че след това ме чака дебелеене и да не мога да правя нищичко. Обаче… започнах отново да тренирам. По-сериозно от преди. И оттогава не съм имала тези болки в кръста. От време на време си ме придърпва. Няма как. Диагноза за цял живот. Нооооо всъщност нещата могат да бъдат и подобрени. Спортът е здраве. Стига да не се презорваш, когато знаеш че не можеш. Но да не се отказваш в никакъв случай. И да си търпелив. Защото когато имаш здравословен проблем, особено такъв… ами нещата се случват много по-бавно отколкото при другите. И… да го правиш за себе си. Не защото ще си в някакви общоприети рамки за добре изглеждащ човек, а защото ще си добре. Физически, психически. Защото ще знаеш, че това е време което подаряваш на себе си. За да си здрав.


Започнах да пия протеин след тренировка лятото. Когато се реших да си купя обаче една от онези огромни “кофи” бях сигурна, че половината поне ще отиде за разни експерименти. 😂😂😂 Така се и случи. Не казвам, че с тези опити за по-полезни сладкиши ще се откажа да си правя и от другите. Но си търся някакви алтернативи за моменти в, които ми се яде нещо уж много грешно… Това е един от сполучливите сладкиши. Пробвала съм и други. Едни страхотни кексчета правих по рецепта на Анелия Терзиева (Голямо вдъхновение за всички дами). Ще споделя снимки и рецепта като ги повторя, защото ги изядохме преди да си помисля даже да извадя фотоапарата.


Имам и плачевен опит с едно брауни пак с протеин. Стана много сухо. Интересното е, че брат ми, който не яде сладко пък хареса точно него. Въпрос на вкус.

Стига вече отклонения, да споделя и сладкиша. Влажен, сочен е. Не е сладък. Има лека сладост от бананите и протеина, но е по-скоро като горчив шоколад. На мен ми допадна. Хаха интересното е, че баба го хареса много.

А вие може да погледнете канала в ютюб на Ани 🙂

Продукти за тавичка с размер 20/20 см:

2 пюрирани добре узрели банана – около 200 г,
1 бурканче бебешко ябълково пюре (понякога в Лидл пускат ябълков мус без подсладители 1/4 ч.ч. от него),
60 г качествено какао,
1 доза суроватъчен протеин с вкус на шоколад- това са около 40 г
50 г черен шоколад нарязан на дребно, или пък шоколадов чипс.

Фурната се загрява на 180 градуса. Тавичката се покрива с хартия за печене. Всичко без шоколада се разбива добре. Аз пуснах бананите и пюрето през нутрибулета и след това добавих какаото и протеина.

Сместа се изсипва в тавичката и се разпределя добре. Отгоре се наръсва с нарязания шоколад. Пече се около 20 минути. Клечка забита в сместа трябва да излезне с леко полепнала смес. Оставя се да изстине напълно и се поднася.

Може да се добавят и някакви ядки по желание, различни аромати.

Адаптирано от тук.

galka