Честит Рожден Ден на блога
Привет, привет!
На 5 януари 2009 година публикувах за първи път рецепта в блогът ми “The paranoid is never entirely mistaken”… и това продължи години наред и продължава и тук след като реших да го преместя на мое си място и до ден днешен.
Не съм си и представяла тогава, че това ще се превърне в чак такова хоби и такава рутина и толкова естествено за мен. Че ще ми доставя такова удоволствие. Камоли пък да има хора, които да ме следват, четат, коментират, харесват, подкрепят.
Всеки който поддържа блог знае колко труд и любов влагаш във всяко нещо, което правиш свързано с него.
Имало е моменти в които не ми се е писало, не ми се е снимало и не съм го и правила. Когато го правиш за собствено удоволствие няма място за неща направени насила… само и само да предложиш някакво съдържание.
Била съм на косъм да затрия години труд само защото някой човек станал накриво сутринта е решил да ме нагруби. Слава Богу, че успявах да погледна трезво. Сега щеше да ме е яд ако бях направила някоя тъпотия. И сигурно нямаше и да го има този блог. Едва ли щях да направя втори.
Сигурно виждате напоследък колко са ми скучни снимките… Когато се преместих през Август в Германия успях да сложа в куфара си само две покривчици 😀 Просто нямаше място за нищо. За два дни трябваше да събера багаж за година напред в рамките на един куфар. И все още нямам кой знае какви неща тук. Тепърва си подреждам кътчето за блога.
(Извадихме късмет с къщата в която живеем… има страхотно килерче вътре в самата кухня. Наскоро Данчо му сложи рафтчета и започнах да си го подреждам. Много е вълнуващо.)
Но това не е важно. Важна е емоцията, важно е че ме радва това което правя.
Виртуално ви черпя с тази баклава с шамфъстък. Утре ще споделя и рецептата. Сигурно покрай празниците ви е писнало от баклавички, тиквеници и баници. Но ще ме изтърпите. Заслужава си баклавата. За почитателите на баклава де.
Искрено благодаря на всички виновници блогът да съществува.
На мама и баба, че ме захраниха с любов към вкусната храна и ми дадоха основата. Когато вкъщи всички са обичали да готвят е трудно да не възпиташ и децата си да ценят домашната храна.
(Даже брат ми който не можеше да направи нищо освен картофи и яйца се научи да готви супер вкусно)
На брат ми, който ми помагаше за техническата част на стария блог, на този също. Макар тук аз сама да се уча да правя много неща – за да се науча. Той ми подари и този красив темплейт, който трябва да си дооформя най-накрая.
Той е и първият човек, който ми беше опитно зайче. Още помня как безстрашно изяде първите ми пълнени чушки. А те не ставаха за ядене. Повярвайте ми! Беше чушка пълна с камъчета все едно. 🙂 Но той не каза “Ооо, каква е тая гадост”.
На приятелите ми, които подкрепят лудостите ми.
На хората, които решиха да ме последват и четат, които откриха нещо в моят блог и ме подкрепят и до ден днешен. Благодаря!
И благодаря на всички вдъхновители. На другите фууд блогъри… На Ина, на Катето, Пепчо, Ил, Соня, Жана, Лу, Веси, и всички други момичета. Не мога да изброя всички ви, все ще изпусна някой. А всяка от вас е важна за мен. Дори да не ме познавате всички аз се радвам, че през тези години ви срещнах виртуално дори само четейки вашите кътчета, опитвайки вашите рецепти… Благодаря ви!
Стана много прочувствено… 🙂 Радвам се, че през 2009 година реших да създам блога и да започна да правя нещо за себе си, което ме кара да се чувствам добре. Далеч не съм перфектна, но правя всичко с любов.
Благодаря, че сте с мен. Очаквайте и тази година вкусни рецепти. Решила съм, че стигат толкова години криене (малко ме беше срам да се покажа, гледах да не бия на очи затова и никога не съм трупала кой знае колко читатели на блога.) и от тази ще ви допусна по-близо до себе си. С радост ще споделям дните си.
Прекрасен вторник ви желая. Очаквайте скоро рецептата на баклавата.
И ти си важна за мен!
Нашият свят е необикновен. Хубаво е, че написа всичко това.
Честита блогогодинка!Смело напред с още много любими рецепти и читатели!
Благодаря ти, Ил! <3
Честити блогогодинки! Продължавай все така да списваш твоето любимо кътче със здраве, много вкусотии и усмивки! Бъди ни все така вдъхновение и ти на нас, както досега! Наздраве!
Благодаря ти, Сонче.
Пристигнах в блога, специално търсейки тази публикация, тъй като преди дни я мернах във Фейсбук, но исках да ѝ отделя време, тъй като това е празник, който е не само твой, а и на всички нас, които се отбиваме тук.
Върна ме в началото, когато с ентусиазъм и много енергия публикувахме, сподляхме и комуникирахме. Изградихме едно общество, което днес дори и да не е както преди, създаде невероятни и интересни приятелства и познанства. За мен това с блоговете бе едно приключение и макар сега да не сме така пълни със страст и лудост:) все още е.
С това местене на публикации обаче сили не ми останаха, гледам, че и ти си така:)))Що ли ми трябваше да се захващам:)))Ама така е, като през годините сме трупали, трупали:)))
Честитя празника на теб и блога ти и се радвам, че това ти увлечение стана повод да се запознаем! Светът е по-красиво място, с такива красиви и уютни места и прекрасни хора!
Прегръдка!
Кате, много ти благодаря! И аз съм много радостна, че благодарение на блога се запознахме.
Иначе дааа, това местене е толкова тежко. Особено, когато нямаш чааак толкова време. Имам толкова неща да дооправям. Но няма значение. Все някога ще ги преместя всички. Прав беше брат ми, че трябваше отдавна да мигрирам със собствен домейн.
Много съм щастлива, че има едно такова малко общество (всъщност не чак толкова малко). Гледам си старите публикации в стария блог… в началото съм била адски активна. Вече нямам това време, но все още е нещо, което ми носи удоволствие.
Прегръдки и от мен! И още дълги години да се радваме на това, което имаме.