Градинарство и страчатела кремче с вишни
Здравейте мили приятели!
Времето навън започна да се затопля и реших да споделя с вас с какво обмислям да се захвана съвсем скоро.
Преди доста години, в тийнейджърските си години живях на село. Не сме имали преди това село, дойдохме направо в това от града. Беше странно. Вълнуващо до някаква степен за тогавашното ми мислене. Но не чак толкова. Все пак бях тийн… хормони бушуваха, това – онова.
И все пак беше доста интересно, защото нито бях виждала кой знае какви животни, нито пък бях виждала как се отглежда храната. Бях си просто малък консуматор.
Имахме стара къща с огромен двор в който имаше много и различни плодни дръвчета. А мама… на нея просто й беше в кръвта това. Без да се е занимавала никога с подобни неща сътвори градина – чудо. Можеше да се намери всичко в нея. Различни сортове домати, чушки, грах, бакла, бамя, моркови, подправки, зеле, карфиол… да не изброявам всичко… Но почти всичко. Аз не разбирах особено и помагах да плевя, да поливам и разреждам разсада в лехичките. После правехме и зимнина. Есента.
От сегашната си позиция сега бих го оценила много повече. С радост си спомням чистия вкус на всички продукти. Гледахме и животни. И това беше абсолютно ново нещо за нас. Но се справяхме.
После се върнахме обратно в града.
Във Варна имаме малка градинка, но там първо че е сенчесто. И второ някак не ставаше за садене на нищо. Не защото е мъничка, ами защото беше булевард за бездомните котки. Минаваха като по магистрала и пишкаха. Та… не се получиха нещата.
Като се преместих тук в Германия се оказа, че ако желаем можем да ползваме градинката пред къщата в която живеем. Тя не е особено голяма, но според мен винаги може да се сложи нещо мъничко колкото да ти дава реколта за през лятото. Заставайки срещу къщата от дясната й страна е по-голямата част. От лявата страна на входа има съвсем мъничко поленце с цветя. Даже днес си купих ей тази метално/стъклена буба за по-малката част. Плюс семена за едни дребни лилави цветя, които ще сложа там. Сега има кокичета там.
Купих си и малко семена за любими мои подправки. А Симона (на Данчо сестра му) ми купи семена на любимите ми домати и ми ги прати по пощата. До началото на март ги очаквам. С мама ще правим разсад.
Мен никога не ме е бивало в тези неща. Никога. Аз съм убиец на всякакви растения. Основно цветя и подправки. Но всичко е от незнание. Сега искам да се науча.
Както ви споменах мама наистина я бива. В България имахме страхотна градина. Една от най-разнообразните в селото.
А тя като се премести в Германия продължи за кеф да си сади от време на време разни неща. Имаха с Пасхалис градина в селото в което живеем ние с Данчо сега (каква съдба, а? Не съм си мислила идвайки в градината преди години, че ще живея точно тук) и бяха отгледали огромни домати от сорт Гигант. Писаха за тях в един местен вестник. И то отгледани без химия.
После вече освободиха градината докато не взеха миналата година друга в тяхното село. Тя по принцип е само за пикник и барбекю. Направиха пясъчник за децата, има навес с огромна маса и пейки, малка къщичка като кухничка и голямо място за барбекюто. Тази година обаче съседът по градина зад тях им е дал част от мястото му пригодено за садене. Та и те ще си сложат корени домати.
Аз обмислям и да опитам с някой корем патладжан. От миналата година нали съм вече любител на патладжаните, а тук не разбирам защо са толкова скъпи. Зимно време под 1 евро за бройка не съм ги виждала.
Ще споделям опита ми. Лош или не. Надявам се да не е лош. Стискайте палци следващата седмица да е слънчева и най0вече суха за да може Данчо да прекопае градинката. И после се залавяме с мама с правенето на разсад. Ще ви я снимам като имам време дори в този не толкова привлекателен вид.
Щом предишните наематели имаха домати. А те бяха… как да се изразя по-меко… мързеливци. Предадоха ни къщата в ужасен вид. 30 + години не бяха пипвали нищо… Ами значи и ние ще се справим.
Нямам търпение да започнем! Аз обожавам домати. Това е най-голямата ми слабост. И за мое щастие от доматите нямам никакви болежки в стомаха. От малкото пресни неща, които мога да консумирам без последствия.
И знаете ли кое ми харесва много тук… Хората си украсяват градинките с гномчета, пилета и всякакви такива неща (като моята буба горе) и никой нито ги краде, нито ги троши. Нищо! Това е просто супер. Свикнала съм подобни неща да са обект на вандализъм у нас. Което е адски тъжно.
Stay tuned!
И за да не останат само празни приказки ще ви споделя какъв десерт направих миналия уикенд. Не мога да кажа, че това е точно рецепта. Но е супер вкусно. За нас е идеално за момент в който имаме нужда от нещо сладичко.
Страчатела кремче с вишни
Продукти за 3 чашки:
500 г натурален скир
50 г черен шоколад (разтопен)
2 шепи замразени вишни
1 с.л. кафява захар
1 с.л. натурално нишесте (разтворено в малко вода)
малко вода
Начин на приготвяне:
Разтопения шоколад се изсипва в студеният скир и се разбърква енергично. Така става на малки бучици/капчици/не знам точно как да ги нарека.
В тиганче се загряват захарта, водата и вишните. Оставят се да покипят малко и се добавя от разтвореното нишесте в другата вода докато постигнете желаната консистенция.
В чашки се редуват ред крем/ ред вишни
Никаква философия. Затова и ми е трудно да го нарека рецепта. Но може да утоли желанието ви за сладко.
Ако желаете можете да ме последвате в социалните мрежи:
Инстаграм
профилът ми към блога – Galkaskitchen
Личният ми профил – petkovagal
Страницата ми във Фейсбук – Galkaskitchen
А тук споделям рисунките си. Отдавна не съм, но възнамерявам скоро да започна да качвам по нещо всеки ден. Petkova Art
Прекрасна неделя ви желая!
Поздрави!
