Пица Калабрезе

Здравейте, скъпи приятели,

Член съм на една страхотна група за любители кулинари във Фейсбук, още от самото й създаване – сол и пипер. Това не е просто една група в която да си изпльоскаш снимките на манджите. Това е група за страст към готвенето и най-вече храната и яденето. Там се разказват истории. Заедно с групата на Ил и Пепи – Готви, обичай, усмихни се – са ми любимите места за четене.

В “Сол и пипер” админите постоянно измислят някакви яки конкурси, в които аз все не успявах да се включа подобаващо. Но този път нямаше как… Конкурсът който в момента тече е предизвикателство при което всяка седмица се задава от някакъв филм точно определена рецепта, която всеки който иска трябва да направи според своето виждане и да сподели резултата. В момента е седмица номер 5. Предишните ги изпуснах. Но този път…

Филмът е “Яж, моли се, обичай”, а рецептата е за пица “Калабрезе”.

Определено “Яж, моли се, обичай” не е най-любимият ми филм, нито Хавиер Бардем. (Извинявай, Иве!) НОООООО обижавам пица. За мен пицата е абсолютно съвършенство. Не съм особено голям почитател на пастата примерно (брат ми обаче може да живее на паста), но пицата е едно от най-любимите ми неща за хапване.

Освен това обожавам Италия и италианската храна. Заедно с гръцката кухня… това е моята храна. Без никаква претенциозност, семпло, но божествено на вкус.

Една от моите приятелки – Хиси – обожава Италия също като мен. Мисля, че е човекът гледал най-много пъти “Яж, моли се, обичай”. Също си мисля, че сигурно това е най-любимият й филм. Хиси, специално този пост е за теб! И ти пожелавам скоро да можеш да посетиш Италия и да минеш по местата, които Елизабет посети!

Сегааааа, пица Калабрезе е просто разкошна! Малко я попромених, защото нямаше откъде да намеря всички продукти.

Тестото*:

1 и 1/2 ч.ч. топла вода
2 ч.л. захар
1 пак. суха мая
4 ч.ч. брашно
2 ч.л. сол
2 с.л. зехтин

В купа се смесих топлата вода, захарта и маята и се оставя да престои няколко минутки за да се активизира.
След това се замесва тесто с останалите продукти. Поставя се в купа, покрито със свежо фолио в топло помещение или се покрива примерно с кърпа.

*От това тесто направих две големи пици и една с около 30 см диаметър (тази от снимките)

Сосът:

Направих го от около 600 г накълцани и обелени домати от консерва. За жалост нямам хубави месести домати, но винаги консервираните са добро решение.
Сотирах лук в тиганче и тобавих доматите. Сложих 1 ч.л. захар да убие киселината.
И след като течността се редуцира добавих пресен босилек от градината, чесън и черен пипер, малко сол на вкус.
Това всичко го минах през блендера.

Използвах едни пикантни наденички с черен пипер. За съжаление на село не може да се намери огромно разнообразие от продукти. Има в съседното градче италиански магазин, но не съм го посещавала никога.
Освен наденичките сложих 3 цвята чушка – червена, жълта, зелена; Грана Падано, прясна моцарела, кресон и босилек. Това, което добавих от себе си беше бурата. Обожавам бората и реших, че ще е прекрасен завършек на пицата. И не се излъгах. Много ми хареса!

Фурната трябва да е много добре загрята предварително на 250 градуса.

Пицата:

Намазах оформения блат с доматено пюре и подредих отгоре чушките и пикантния колбас. Отгоре настъргах малко Грана Падано и посипах с кубчета прясна моцарела. След изпичането добавих малко настъргана Грана Падано, накъсани малки парченца моцарела, бурата в средата, кресон и листенца босилек. Поръсих с мъничко зехтин. И воала… Такава красота, вкусотия, съвършенство!

galka