Лимонов пай с меренг
Здравейте приятели!
Време дойде за новото кулинарно-филмово предизвикателство от групата “Сол и пипер” във Фейсбук. Тази седмица админите избраха филма “Toast”. Сега… аз този филм не съм го гледала. Не успях да го намеря и къде да го гледам. Когато имам възможност ще си го поръчам и ще го изгледам, защото ме заинтригува. А и много харесвам главният актьор.
Ноооо обичам лимонов пай. Обичам лимони като цяло. Преди време съм правила лимонов пай с меренг, но беше с класически lemon curd. Този пай сглобих от няколко рецепти плюс, че добавих и нещо от себе си.
Да ви призная имах големи проблеми с този сладкиш. Не че имам проблем с подобен род сладкиши, но когато нямаш необходимата посуда става малко трудно. 🙂 Паят трябваше да е по-висок, с повече крем, но нямам форма за пай с такава дълбочина, формата ми за торта дойде твърде голяма… Почти бях на прага на провал.
Сто пъти разточвах тестото… пробвах няколко форми за печене и никоя не беше подходяща. изобщо не се усетих, че нямам нищо такова. Да си бях поръчала… Но реших, че ще си действам с посудата, която си имам. Какво като не е толкова висок. Вкусът си заслужава.
Останалият пълнеж за този пай изпекох в няколко отделни формички без основа от тесто.
Естествено и с меренга имах чуденки дали ще стане защото нямам сладкарска горелка и съответно трябваше да го върна във фурната. Оттам пък ми дойде страха дали ще го опазя, защото от едната страна фурната пече повече. Не съм доволна на 100 процента от вида, но е изключително вкусен.
Използвах като източници за рецепти тук и тук. А това видео е много яко и всъщност дамата е правила пая по вторият линк, който съм споделила. (Този мъж го следвам в ютуб от много време, показва хубави рецепти.)
Моите пет стотинки са, че добавих малини към този пай. Както обичам лимони, така съм огромен почитател на малините и някак ми се стори, че ще си паснат перфектно. Ако трябва да съм честна реших да ги сложа в последния момент.
Данчо отиде до магазина вечерта почти преди затваряне да вземе хляб и му поръчах да ми вземе за всеки случай една кутийка с малини. И всъщност когато пъхнах пая да се пече бях забравила за малините. И се сетих буквално в последния момент. Отворих фурната и ги напусках отгоре.
Изобщо не съжалявам, че го направих.
Продукти:
За маслената основа:
190 г брашно от спелта
50 г бадемово брашно
60 г фина кристална захар
125 г студено краве масло, нарязано на кубчета
1 жълтък
За крема:
5 яйца, разбити
разбита 300 мл животинска сметана
100 г фина кристална захар
кората от 1 био лимон
120 мл прясно изтискан сок от лимон
За италианския меренг:
4 белтъка*
1 и 1/3 ч.ч. фина кристална захар
1/3 ч.ч. вода
щипка сол
Допълнително:
И не е задължително разбира се, 125 г пресни малини. Измити и подсушени от водата.
* никога не изхвърлям жълтъци или белтъци. Останалите от сладкиша си ги сложих към едни бъркани яйца за обяд 🙂
Такаааааа.
От всички продукти за маслената основа замесваме тесто. Увива се в свежо фолио за съхраняване и се поставя за половин час в хладилника.
В голяма купа се разбиват яйцата със захарта на гъст крем. Добавят се лимоновият сок и кората и разбира се разбитата сметана. Това също се поставя в хладилник.
Както споменах така и не успях да намеря подходяща форма за този пай и в крайна сметка използвах една форма за тарта.
Тестото се изважда от хладилника и се разточва на тънка кора. Поставя се във формата за печене, оформя се внимателно и се надупчва с вилица. И се връща в хладилника за половин час.
През това време загряваме фурната на 190 градуса.
Върху тестото се поставя внимателно кръг от хартия за печене и отгоре алуминиево фолио. Покриваме със суров боб (после може да си го приберете и да го използвате отново за тежест за печене на пайове).
Пече се за 10 минути след което се изважда и освобождава от фолиото и боба, пече се още 8-10 минути (докато стане златисто).
Основата за пая се изважда и се оставя да изстине напълно.
Когато основата е напълно изстинала се изсипва крема и се подреждат малинките (ако сте решили, че ще добавяте малини). Пече се в предварително загрята на 150-160 градуса фурна за половин час или докато кремът стегне.
Оставя се да изстине напълно.
Меренг:
Белтъците се разбиват на сняг с 1/3 ч.ч. захар и щипка сол.
От останалата захар и водата се приготвя захарен сироп. Колкото захарта да се разтопи във водата и сиропът стане прозрачен. Когато захарният сироп достигне 115 градуса се изсипва на тънка струя при белтъчения сняг докато се разбива.
Този вид меренг е по-издържлив.
Меренгът се разпределя върху лимоновия пай. Може и да се оформи с пош, но аз реших да е непринудено и само го “разроших” с вилица.
Понеже нямам горелка върнах в загрята на 160 градуса фурна докато леко се зазлатят връхчетата.
Оставя се да изстине напълно и после се унищожава в рамките на половин час! Честно ви казвам! Остана само едно парче.
О, да и понеже ви споменах, че кремът ми беше в повече заради плитката форма. Просто го изпекох и него. Ето снимки и на кремчетата-пайчета без основа.
