Страстната година
Не ме бива изобщо да пиша ревюта на книги или филми. Някак не успявам да изразя онова, което чувствам. И се получава сухо и скучно.
Но просто искам да споделя, че вчера прочетох тази книга – Страстната година на Ким Лигет.
Започнах да я чета преди няколко дни. С моите задачи и заетост чета вече много бавно. Обикновено като се прибера от работа преди да заспя.
Бях стигнала до 45% от книгата до вчера и като му заседнах… 😀 6 часа с един час дремуцане на дивана в промеждутъка. Накрая останах толкова… раздвоена и объркана в чувствата си. Върхлетяха ме всички емоции наведнъж, като вихрушка. Плюс че хубаво си поплаках и кожата ми беше настръхнала поне един час след като я приключих. Знам, че почти нищо не ви казах… Но искам да ви я препоръчам. В Goodreads рядко поставям дори 4 точки на някоя книга. Тази грабна петте веднага. Веднага побързах да пиша на приятелки за да им я препоръчам. Книгата е мрачна, тежка, бърка ти в мозъка и в душата…
Симона ми каза, че виждайки тази розова корица си е казала, че сигурно това ще е някое леко розово, женско романче. Но още веднага получаваш удар в лицето, тежък при това.
“В нас има едно място, където не могат да ни докоснат, което не могат да видят. Онова, което гори в теб, гори във всички нас”.
