Къде изчезнах
Здравейте приятели,
Доста време мина откак не съм писала тук. Не е като да нямам какво да покажа или кажа, но истината е, че нямах настроение за нищо. Случващото се напоследък ме накара да се чувствам много тревожна. Толкова не съм била от адски много време. Все още се будя по няколко пъти на нощ, но поне откакто моите близки от Украйна успяха да напуснат страната не сънувам кошмари.
Имаше моменти в които изпитвах вина, че имам какво да ям, или живея на място което е мирно. Имах тежки моменти в които избухвах в неистов плач. Все още изпитвам страх, стрес, стомахът ми е на топка.
Готвенето винаги е било нещо, което ме разсейва от всичко. Както и това да снимам и да пиша в блога си. Имах нужда от тази почивка от всичко.
Фейсбук нямам от известно време, но исках да огранича всякакви социални мрежи и всичко. Имах нужда да съм далече от информация. Но реших, че е време да започна да правя отново това, което ми е любимо и ми носи утеха и ме държи далеч от тревожност.
А смятам, че човек трябва да прави всичко възможно да се съхрани психически. Това е моят начин.
Сигурна съм, че много хора, които са емпати по душа са минали и минават през същите емоции.
О! И още нещо се сещам сега, защото докато пиша тази публикация в Ютуб тъкмо се пусна новата песен на Рамщайн – Zeit. Ако не сте я слушали ви я препоръчвам горещо. В края на април очакваме нов албум от тях. Очаквам да е много силен, вдигат летвата още с първото парче. И клипът е страхотен, тежък, красив и страшен и е много актуален. Emotional damage.
https://www.youtube.com/watch?v=EbHGS_bVkXY&list=RDZztmQsSAqfo&index=2
Всеки човек по една или друга причина има нужда от почивка от всичко и от всички. Изключително тревожно е в какво се превръща света и винаги ще сме съпричастни към случващото се с други хора и народи, но преди всичко трябва да се погрижим и за нас. Знам, че е трудно, аз самата също се боря с такива чувства, но да се самоизмъчваме е безполезно. Повече време за приятни неща, любими хора и спокойствие ти желая, Галка!
Благодаря ти, Кате! Абсолютно си права. Това се опитвам и да правя, да се погрижа за себе си и да не мисля вече толкова много. Колкото и да се премислят нещата… каквото е писано ще се случи. От времето в което пуснах тази публикация все още съм не особено активна тук и където и да било онлайн. Но поне причините не са такива каквито тогава.
Прекрасно лято ти желая!
Прегръдки