Ягодови чийзкейкчета
Днес брат ми и сестрата на Данчо имат рожден ден. Какво страхтно съвпадение, нали?! 🙂
И на двамата пожелавам да са много здрави и щастливи и да преследват мечтите си.
Направих чийзкейкчета в бурканчета за да се почерпим за тяхно здраве. С ягоди и маслени бисквитки.
За тях използвах:
300 г маслени бисквитки с кокос – смлени в блендер
около килограм ягоди. Половината пюрирах и сгъстих на тиган с малко захар и 1 ч.л. нишесте разтворено в малко вода.
Другата половина нарязах на дребни парченца. Оставих няколко ягоди за украса.
Разбих 200 г млечна сметана с 2 с.л. захар и ягодова есенция. Половината сложих в пош за украса.
За крема: 500 г крема сирене, 250 г кварк, ягодовото пюре, сокът и кората от 1 лимон, захар на вкус. Това всичко го разбих на гладък крем. Добавих останалата сметана и внимателно разбърках.
В малки бурканчета насипах от смлените бисквитки и ги притиснах добре. Отгоре разпределих ягодовия крем. След това нарязани ягодки. Шприцнах по една розичка и отгоре подредих половинки ягодки. В момента отлежава в хладилника.
Нямам много време и исках да е нещо бързо. Брат ми за разлика от Симона не е много по сладките неща. Рядко нещо му харесва. Не е фен на тортите, но съм сигурна, че тези чийзкейкчета щяха да му харесат. За съжаление няма как да ги опита. Но ще му пратя снимки поне. Хаха. А като се видим ще му направя сарми вместо торта. 😀
Сега ви пожелавам ползвотворен и слънчев уикенд. Ние следобяд ще ходим на фест във Вайблинген. Стискайте палци да не завали някой дъжд. Че вчера цял ден не се спря. За днес уж няма такива изгледи. Но ще видим. Ако успея да шракна някоя снимка ще покажа. Има Altstadtfest, който не се е провеждал в последните две години заради ковид. Аз съм ходила и друг път, но за Симона и Данчо ще е за първи път. Доста вълнуващо. Данчо е живял в Германия и преди, и е ходил на фестове, но мисля че на такъв не е ходил.
Поздрави 🙂
Да са ви здрави празнуващите, Гале! Чудни десертчета! Някъде ми зачезна ти…май и във ФБ…
Поздрави!
Веси, благодаря! Драго ми е да те видя тук 🙂
Поизчезнах, да. Преди почти година си деактивирах Фейсбук (малко детокс от социални мрежи). Сега в момента и в инстаграм не влизам, защото ми се развали телефона. Не съм писала и в блога отдавна, макар да имам доста насъбран материал, но последните няколко месеца ми бяха доста заети. Скоро отново ще се включа тук. Във Фейсбук едва ли ще е скоро. Не съм си изтривала профила, реших все пак да го оставя, а само да го деактивирам. Отнемаше твърде много от свободното ми време. Сега го изкарвам много повече “офлайн”. Всъщност е доста приятно и пречистващо.
Сърдечни поздрави и от мен 🙂